Да бъдеш палестинско дете, опитващо се да оцелее в израелския затвор
В продължение на 10 дълги месеца 16-годишният Хюсеин* живееше в същите дрехи, с които беше облечен, когато беше задържан на 3 октомври.
Панталоните му все още бяха окървавени, когато беше освободен.
На 3 октомври той беше прострелян в дясното бедро от израелските сили в наблюдателна кула близо до окупирания град Хеброн на Западния бряг.
Хюсеин падна на земята и видя двама израелски войници да вървят към него. Били го, ритали го в главата, докато загубил съзнание.
Той се събуди три дни по-късно в болница, само за да разбере, че е претърпял операция и е на път да бъде отведен в затвора Офер.
Това беше само дни преди Израел да отприщи продължаващото си нападение срещу Газа и последният път, когато той получи медицинска помощ в ареста.
Не мога да ходя
Хюсеин е едно от стотиците деца, задържани от Израел през годините, число, което се е умножило драстично, откакто Израел започна нападението си над Газа на 7 октомври и засили ежедневните си нападения и кампании за масови арести на Западния бряг.
Той обичаше да ходи на фитнес, предизвиквайки се да вдига повече. Освен това обичаше да играе футбол с приятелите си.
Сега той накуцва, има нужда от патерици, за да ходи, и прекарва по-голямата част от деня си легнал на матрак.
Той ще се нуждае от операция за ставен имплант, след като приключи с растежа си на 18-годишна възраст.
„Наистина се боря... Не мога да вървя правилно или вече да настигна някой от приятелите си“, каза Хюсеин пред Ал Джазира.
Лекарската небрежност е само една от многото форми на злоупотреба, изтезания, унижение и малтретиране на които са изправени палестинските затворници в израелските центрове за задържане, според няколко правозащитни групи.
Заедно с агенциите на ООН те хвърлиха светлина върху извършваните системни злоупотреби.
От 7 октомври насам Обществото на палестинските затворници е документирало над 700 ареста на деца. В момента 250 от тях остават в израелски арест.
„Този брой, особено в сравнение с предишни периоди, е много висок“, каза Амани Саранех, говорител на Обществото на палестинските затворници.
Sarahneh добави, че децата са малтретирани и измъчвани по същия начин, както възрастните палестински затворници.
„Палестинско дете вероятно ще изпита всяка тактика на насилие, за която можете да се сетите“, каза тя, добавяйки, че израелските сили са ги използвали върху палестински деца от много години.
Палестинските задържани са бити, излагани на студ за продължителни периоди от време и лишавани от храна, сън, вода и медицинска помощ, разкри доклад на Службата на ООН по правата на човека миналия месец.
Днес децата живеят „в състояние на постоянен глад в израелските затвори“, каза Сархане.
„Достатъчно, за да ни поддържа живи“
Когато Уасим напусна ареста, имаше недостиг на витамини, желязо и калций.
„Затворът беше... негоден за живеене“, каза той.
„Бих поискал медицинско лечение всеки божи ден, но … не се появиха лекари, дори ги нямаше [в затвора]“, каза Уасим.
Хранителните дажби също бяха до голяма степен неадекватни: Хюсеин каза, че той и другите девет затворници в килията му ще получават храна в „малка пластмасова чаша“.
„Беше достатъчно, за да ни поддържа живи“, каза той.
„Повечето дни беше бял ориз … понякога беше недостатъчно сготвен. Ще ядем, ще бъдем сити за пет минути и след това ще продължим останалата част от деня, сякаш постим.
„Ще молим за вода и накрая ще пием замърсена вода от банята. Трябваше... нямахме избор“, спомня си той.
Израелските затворнически власти затвориха столовата, където затворниците можеха да си купят храна и основни консумативи, и премахнаха електрическите уреди, включително котлони и чайници.
Бащата на Хюсеин Омар* каза, че е много притеснен за сина си, особено след 7 октомври.
„След войната в Газа, когато чухме колко зле са станали нещата за палестинците в израелските затвори, бяхме съсипани“, каза Омар пред Al Jazeera.
„Плакахме... ден и нощ“, спомня си той.
Омар се надяваше Хюсеин да бъде освободен през ноември, когато Израел и Хамас постигнаха споразумение за временно прекратяване на огъня, което включва размяната на десетки палестински затворници с някои от пленниците, държани в Газа.
Но въпреки нараняването си, Хюсеин не беше освободен.
„Те го лишиха от детството му и останалата част от живота му“, каза Омар.
Според Омар един много по-мълчалив Хюсеин сега се бори да се реинтегрира обратно в своята общност. В тълпите той често се оттегля в ъгъла и често се събужда с кошмари.
„Просто искам да работя и да си построя дом“
В град ал-Мугайир, близо до Рамала, друго палестинско момче беше освободено на 8 август.
Ахмед Абу Наим, сега на 18 години, е влизал и излизал от израелските центрове за задържане от 15-годишна възраст, държан понякога под административно задържане – държан за подновяеми шестмесечни периоди под претекст за секретни доказателства.
Има „безпрецедентен и ужасяващ скок“ в броя на административно задържаните деца, според Serhaneh от Палестинското затворническо общество, който каза, че най-малко 40 деца са задържани съгласно широко критикуваната практика.
Когато беше помолен да сравни престоя си в ареста преди и след 7 октомври, Абу Наим каза: „Последният път, когато бях арестуван, беше различно; беше много по-лошо от другите пъти.“
Първият път, когато беше арестуван, беше за два дни. Вторият път той беше държан малко повече от година.
Третият път той прекара шест месеца в ареста.
Той каза, че последното му преживяване е „1000 пъти по-трудно“.
„Те не се отнасяха с нас по-различно, защото бяхме непълнолетни“, каза Абу Наим, който си спомня, че е бил жестоко бит „толкова много пъти“.
„Понякога дори ни пръскаха с газ“, каза той.
С бейзболна шапка той се опитваше да говори смело, нетърпелив да изглежда едновременно по-възрастен и по-силен.
Абу Наим се възстановява от краста, кожно заболяване, което се разпространи в затвора Мегидо, където беше държан.
„Хигиенните стандарти бяха ужасни. Не ни беше позволено да чистим и нямахме достъп до сапун или препарат“, каза той.
Пренаселените килии често имат два пъти повече затворници, отколкото са предназначени, като много от тях спят на пода или мухлясали матраци.
„Всички там имаха краста, включително и аз“, каза той. Отново нямаше медицински отговор на епидемията.
„Разбира се, не ни оказаха медицинска помощ. Трябваше да си купя сам лекарствата, когато се прибрах“, каза той.
След 7 октомври претърсванията в клетките станаха по-чести, каза Абу Наим.
Когато пазачите влязоха в килията, всички затворници трябваше да са на колене, с ръце на главите си. Ако не, те ще „пуснат кучета срещу нас“, каза той.
„Охранителите биха ударили всеки, нямаше значение дали си бил ранен, когато те арестуваха. Щяха да ти ритат корема, ребрата, раменете“, каза той.
Освен това семейните посещения, както и рутинните посещения на адвокати, също са „напълно спрени“, каза Серханех от Палестинското общество на затворниците, което се отразява на поведението и морала сред задържаните деца.
Абу Наим нямаше достъп до телевизия или радио, които биха могли да помогнат на времето да тече, особено през първите 50 дни от нападението на Израел над Газа.
„Нямахме представа какво се случва във външния свят. На всеки месец или два ще чувате новини от нов затворник,” каза той.
„Селото ми беше нападнато от незаконни заселници и баща ми беше прострелян и ранен, но аз разбрах едва когато се прибрах“, добави той.
Абу Наим каза, че сега иска да работи с баща си в строителството, вместо да се връща в училище.
Като най-голямото от 10 деца, той винаги е изпитвал силно чувство на отговорност към семейството си и тяхното благополучие.
Когато го попитаха за мечтите си, той каза: „Просто да не ме вземат отново. Просто искам да работя и да си построя дом.“
*Някои имена са променени, за да се защити идентичността на хората.
