Да бъдеш палестинско дете, опитващо се да оцелее в израелския затвор

В продължение на 10 дълги месеца 16-годишният Хюсеин* живееше в същите облекла, с които беше облечен, когато беше арестуван на 3 октомври.

Панталоните му към момента бяха окървавени, когато беше освободен.

На 3 октомври той беше прострелян в дясното бедро от израелските сили в наблюдателна кула покрай окупирания град Хеброн на Западния бряг.

Хюсеин падна на земята и видя двама израелски бойци да вървят към него. Били го, ритали го в главата, до момента в който изгубил схващане.

Той се разсъни три дни по-късно в болница, единствено с цел да разбере, че е претърпял интервенция и е на път да бъде отведен в пандиза Офер.

Това беше единствено дни преди Израел да отприщи продължаващото си нахлуване против Газа и последният път, когато той получи здравна помощ в ареста.

Не мога да вървя

Хюсеин е едно от стотиците деца, арестувани от Израел през годините, число, което се е умножило фрапантно, откогато Израел стартира нападението си над Газа на 7 октомври и ускори ежедневните си набези и акции за всеобщи арести на Западния бряг.

Той обичаше да върви на фитнес, предизвиквайки се да подвига повече. Освен това обичаше да играе футбол с приятелите си.

Сега той накуцва, има потребност от патерици, с цел да върви, и прекарва по-голямата част от деня си лежащ на матрак.

Той ще се нуждае от интервенция за ставен имплант, откакто завърши с растежа си на 18-годишна възраст.

„ Наистина се боря... Не мога да ходя вярно или към този момент да настигна някой от приятелите си “, сподели Хюсеин пред Ал Джазира.

Лекарската немарливост е единствено една от многото форми на корист, изтезания, оскърбление и малтретиране  на които са изправени палестинските пандизчии в израелските центрове за задържане, съгласно няколко правозащитни групи.

Заедно с организациите на Организация на обединените нации те хвърлиха светлина върху осъществяваните систематични злоупотреби.

От 7 октомври насам Обществото на палестинските пандизчии е документирало над 700 ареста на деца. В момента 250 от тях остават в израелски арест.

„ Този ​​брой, изключително спрямо предходни интервали, е доста висок “, сподели Амани Саранех, представител на Обществото на палестинските пандизчии.

Sarahneh добави, че децата са измъчвани и измъчвани по същия метод, както възрастните палестински пандизчии.

„ Палестинско дете евентуално ще изпита всяка тактичност на принуждение, за която можете да се сетите “, сподели тя, добавяйки, че израелските сили са ги употребявали върху палестински деца от доста години.

Палестинските арестувани са бити, излагани на мраз за продължителни интервали от време и лишавани от храна, сън, вода и здравна помощ, разкри отчет на Службата на Организация на обединените нации по правата на индивида предишния месец.

Днес децата живеят „ в положение на непрекъснат апетит в израелските затвори “, сподели Сархане.

„ Достатъчно, с цел да ни поддържа живи “

Когато Уасим напусна ареста, имаше дефицит на витамини, желязо и калций.

„ Затворът беше... неспособен за живеене “, сподели той.

„ Бих изискал здравно лекуване всеки божи ден, само че … не се появиха лекари, даже ги нямаше [в затвора] “, сподели Уасим.

Хранителните дажби също бяха значително несъответстващи: Хюсеин сподели, че той и другите девет пандизчии в килията му ще получават храна в „ дребна пластмасова чаша “.

„ Беше задоволително, с цел да ни поддържа живи “, сподели той.

„ Повечето дни беше бял ориз … от време на време беше незадоволително приготвен. Ще ядем, ще бъдем сити за пет минути и по-късно ще продължим останалата част от деня, като че ли постим.

„ Ще молим за вода и най-после ще пием нечиста вода от банята. Трябваше... нямахме избор “, спомня си той.

Израелските затворнически управляващи затвориха столовата, където пандизчиите можеха да си купят храна и съществени консумативи, и отстраниха електрическите уреди, в това число котлони и чайници.

Бащата на Хюсеин Омар* сподели, че е доста обезпокоен за сина си, изключително след 7 октомври.

„ След войната в Газа, когато чухме какъв брой зле са станали нещата за палестинците в израелските затвори, бяхме унищожени “, сподели Омар пред Al Jazeera.

„ Плакахме... денонощно “, спомня си той.

Омар се надяваше Хюсеин да бъде освободен през ноември, когато Израел и Хамас реализираха съглашение за краткотрайно преустановяване на огъня, което включва размяната на десетки палестински пандизчии с някои от пленниците, държани в Газа.

Но макар пострадването си, Хюсеин не беше освободен.

„ Те го лишиха от детството му и останалата част от живота му “, сподели Омар.

Според Омар един доста по-мълчалив Хюсеин в този момент се бори да се реинтегрира назад в своята общественост. В тълпите той постоянно се отдръпва в ъгъла и постоянно се разсънва с кошмари.

„ Просто желая да работя и да си построя дом “

В град ал-Мугайир, покрай Рамала, друго палестинско момче беше освободено на 8 август.

Ахмед Абу Наим, в този момент на 18 години, е влизал и излизал от израелските центрове за задържане от 15-годишна възраст, държан от време на време под административно задържане – държан за подновяеми шестмесечни интервали под предлог за секретни доказателства.

Има „ невиждан и отблъскващ скок “ в броя на административно арестуваните деца, съгласно Serhaneh от Палестинското затворническо общество, който сподели, че минимум 40 деца са арестувани според необятно подложената на критика процедура.

Когато беше помолен да съпостави престоя си в ареста преди и след 7 октомври, Абу Наим сподели: „ Последният път, когато бях задържан, беше различно; беше доста по-лошо от другите пъти. “

Първият път, когато беше задържан, беше за два дни. Вторият път той беше държан малко повече от година.

Третият път той прекара шест месеца в ареста.

Той сподели, че последното му прекарване е „ 1000 пъти по-трудно “.

„ Те не се отнасяха с нас по-различно, тъй като бяхме малолетни “, сподели Абу Наим, който си спомня, че е бил грубо обичай „ толкоз доста пъти “.

„ Понякога даже ни пръскаха с газ “, сподели той.

С бейзболна шапка той се опитваше да приказва самоуверено, припрян да наподобява по едно и също време по-възрастен и по-силен.

Абу Наим се възвръща от краста, кожно заболяване, което се популяризира в пандиза Мегидо, където беше държан.

„ Хигиенните стандарти бяха ужасни. Не ни беше разрешено да чистим и нямахме достъп до сапун или препарат “, сподели той.

Пренаселените килии постоянно имат два пъти повече пандизчии, в сравнение с са предопределени, като доста от тях спят на пода или мухлясали матраци.

„ Всички там имаха краста, в това число и аз “, сподели той. Отново нямаше медицински отговор на епидемията.

„ Разбира се, не ни оказаха здравна помощ. Трябваше да си купя самичък медикаментите, когато се прибрах “, сподели той.

След 7 октомври претърсванията в клетките станаха по-чести, сподели Абу Наим.

Когато пазачите влязоха в килията, всички пандизчии трябваше да са на колене, с ръце на главите си. Ако не, те ще „ пуснат кучета против нас “, сподели той.

„ Охранителите биха блъснали всеки, нямаше значение дали си бил ранен, когато те арестуваха. Щяха да ти ритат корема, ребрата, раменете “, сподели той.

Освен това фамилните визити, както и рутинните визити на юристи, също са „ изцяло спрени “, сподели Серханех от Палестинското общество на пандизчиите, което се отразява на държанието и морала измежду арестуваните деца.

Абу Наим нямаше достъп до телевизия или радио, които биха могли да оказват помощ на времето да тече, изключително през първите 50 дни от нападението на Израел над Газа.

„ Нямахме визия какво се случва във външния свят. На всеки месец или два ще чувате вести от нов пандизчия, ” сподели той.

„ Селото ми беше нападнато от противозаконни заселници и татко ми беше прострелян и ранен, само че аз разбрах едвам когато се прибрах “, добави той.

Абу Наим сподели, че в този момент желае да работи с татко си в строителството, вместо да се връща в учебно заведение.

Като най-голямото от 10 деца, той постоянно е изпитвал мощно възприятие на отговорност към фамилията си и тяхното благоденствие.

Когато го попитаха за фантазиите си, той сподели: „ Просто да не ме вземат още веднъж. Просто желая да работя и да си построя дом. “

*Някои имена са изменени, с цел да се отбрани идентичността на хората.